28 feb 2007, 23:00

*

  Poesía
705 1 0
Сама. В борбата за живота
аз съм от една страна,
но сякаш чувствам, че се боря
сама срещу света.
В борбата  ми аз силите си черпя
от една подадена ръка,
от една усмивка, от една пътека,
осеяна в зеленина.
Едничко цвете, плахата усмивка -
това са белезите ми сега,
но някой ден сърцето ми ще бъде
като слънце върху цялата земя.
Затуй се боря - за едно огромно слънце,
раздаващо единствено живот,
за една мечта и за една усмивка,
за една изгаряща любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...