28 feb 2007, 23:00

*

  Poesía
708 1 0
Сама. В борбата за живота
аз съм от една страна,
но сякаш чувствам, че се боря
сама срещу света.
В борбата  ми аз силите си черпя
от една подадена ръка,
от една усмивка, от една пътека,
осеяна в зеленина.
Едничко цвете, плахата усмивка -
това са белезите ми сега,
но някой ден сърцето ми ще бъде
като слънце върху цялата земя.
Затуй се боря - за едно огромно слънце,
раздаващо единствено живот,
за една мечта и за една усмивка,
за една изгаряща любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...