Feb 28, 2007, 11:00 PM

*

  Poetry
707 1 0
Сама. В борбата за живота
аз съм от една страна,
но сякаш чувствам, че се боря
сама срещу света.
В борбата  ми аз силите си черпя
от една подадена ръка,
от една усмивка, от една пътека,
осеяна в зеленина.
Едничко цвете, плахата усмивка -
това са белезите ми сега,
но някой ден сърцето ми ще бъде
като слънце върху цялата земя.
Затуй се боря - за едно огромно слънце,
раздаващо единствено живот,
за една мечта и за една усмивка,
за една изгаряща любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...