Feb 28, 2007, 11:00 PM

*

  Poetry
704 1 0
Сама. В борбата за живота
аз съм от една страна,
но сякаш чувствам, че се боря
сама срещу света.
В борбата  ми аз силите си черпя
от една подадена ръка,
от една усмивка, от една пътека,
осеяна в зеленина.
Едничко цвете, плахата усмивка -
това са белезите ми сега,
но някой ден сърцето ми ще бъде
като слънце върху цялата земя.
Затуй се боря - за едно огромно слънце,
раздаващо единствено живот,
за една мечта и за една усмивка,
за една изгаряща любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...