28 февр. 2007 г., 23:00

*

706 1 0
Сама. В борбата за живота
аз съм от една страна,
но сякаш чувствам, че се боря
сама срещу света.
В борбата  ми аз силите си черпя
от една подадена ръка,
от една усмивка, от една пътека,
осеяна в зеленина.
Едничко цвете, плахата усмивка -
това са белезите ми сега,
но някой ден сърцето ми ще бъде
като слънце върху цялата земя.
Затуй се боря - за едно огромно слънце,
раздаващо единствено живот,
за една мечта и за една усмивка,
за една изгаряща любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...