18 nov 2008, 10:01

* * *

  Poesía » Civil
685 0 0
Преди Чернобил уж ни отмина,
сега ни казват, че кризата няма да ни засегне.
"Да му мислят онези в чужбина,
пак те са прецакани.
Там е Голяма депресия -
тук е Голямото чакане."
си казва Андрешко снишен.
Ръце доволно протегне,
оригне се, па се прозине,
удари две ракии и си легне
от злорадството уморен.
Жена му грижовно, с любов го завие
и той в Царството на Сергей
затворил очи,
при Морфей дано да прогледне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....