18.11.2008 г., 10:01

* * *

681 0 0
Преди Чернобил уж ни отмина,
сега ни казват, че кризата няма да ни засегне.
"Да му мислят онези в чужбина,
пак те са прецакани.
Там е Голяма депресия -
тук е Голямото чакане."
си казва Андрешко снишен.
Ръце доволно протегне,
оригне се, па се прозине,
удари две ракии и си легне
от злорадството уморен.
Жена му грижовно, с любов го завие
и той в Царството на Сергей
затворил очи,
при Морфей дано да прогледне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...