18.11.2008 г., 10:01

* * *

698 0 0
Преди Чернобил уж ни отмина,
сега ни казват, че кризата няма да ни засегне.
"Да му мислят онези в чужбина,
пак те са прецакани.
Там е Голяма депресия -
тук е Голямото чакане."
си казва Андрешко снишен.
Ръце доволно протегне,
оригне се, па се прозине,
удари две ракии и си легне
от злорадството уморен.
Жена му грижовно, с любов го завие
и той в Царството на Сергей
затворил очи,
при Морфей дано да прогледне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...