17 mar 2010, 20:05

***

  Poesía » Otra
982 0 0

Монотонни дните ми биле,

с празни погледи съм все говорела.

Държала съм се кат дете,

но като голяма все съм спорела.

 

Все кокетнича и карам се на теми най-различни,

някой твърде несериозни, други твърде лични.

Всекиго съм заговаряла,

ала "аз" съм все повтаряла.

 

Мойта скромна личност, тъй трагично неразбрана,

не би приела туй невежие абсурдно, по повод моята персона странна.

Нарцисизъм - едва ли,

но благодарна съм за тез похвали!

 

Не бих забавила се с отговорите си прецизни,

безразличие най-чисто ви изпращам

и надежда за повече обич в тез сърца капризни!

Подобно писмо само от съжаление захващам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...