Mar 17, 2010, 8:05 PM

***

  Poetry » Other
978 0 0

Монотонни дните ми биле,

с празни погледи съм все говорела.

Държала съм се кат дете,

но като голяма все съм спорела.

 

Все кокетнича и карам се на теми най-различни,

някой твърде несериозни, други твърде лични.

Всекиго съм заговаряла,

ала "аз" съм все повтаряла.

 

Мойта скромна личност, тъй трагично неразбрана,

не би приела туй невежие абсурдно, по повод моята персона странна.

Нарцисизъм - едва ли,

но благодарна съм за тез похвали!

 

Не бих забавила се с отговорите си прецизни,

безразличие най-чисто ви изпращам

и надежда за повече обич в тез сърца капризни!

Подобно писмо само от съжаление захващам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...