Mar 17, 2010, 8:05 PM

***

  Poetry » Other
979 0 0

Монотонни дните ми биле,

с празни погледи съм все говорела.

Държала съм се кат дете,

но като голяма все съм спорела.

 

Все кокетнича и карам се на теми най-различни,

някой твърде несериозни, други твърде лични.

Всекиго съм заговаряла,

ала "аз" съм все повтаряла.

 

Мойта скромна личност, тъй трагично неразбрана,

не би приела туй невежие абсурдно, по повод моята персона странна.

Нарцисизъм - едва ли,

но благодарна съм за тез похвали!

 

Не бих забавила се с отговорите си прецизни,

безразличие най-чисто ви изпращам

и надежда за повече обич в тез сърца капризни!

Подобно писмо само от съжаление захващам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...