Монотонни дните ми биле,

с празни погледи съм все говорела.

Държала съм се кат дете,

но като голяма все съм спорела.

Все кокетнича и карам се на теми най-различни,

някой твърде несериозни, други твърде лични.

Всекиго съм заговаряла,

ала "аз" съм все повтаряла.

Мойта скромна личност, тъй трагично неразбрана,

не би приела туй невежие абсурдно, по повод моята персона странна.

Нарцисизъм - едва ли,

но благодарна съм за тез похвали!

Не бих забавила се с отговорите си прецизни,

безразличие най-чисто ви изпращам

и надежда за повече обич в тез сърца капризни!

Подобно писмо само от съжаление захващам.