25 oct 2013, 10:45

* * * 

  Poesía
446 0 3

Толкова измислени приятели -

в делника ни - покрай нас

и вярваме на думите, изпити с кафето,

поне за малко - време за кафе...

А после тръгваме по своята пътека -

с истинските пием чашата горчива,

в смрачения ни залез с верните стоим

и истинското утро пак с тях посрещаме.

А времето ни за кафе - подробности

в час следобеден и неопределен

на някой толкова безличен ден,

в който няма радост, ни тревога -

просто ден, съвсем обикновен.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??