25 окт. 2013 г., 10:45

* * * 

  Поэзия
444 0 3

Толкова измислени приятели -

в делника ни - покрай нас

и вярваме на думите, изпити с кафето,

поне за малко - време за кафе...

А после тръгваме по своята пътека -

с истинските пием чашата горчива,

в смрачения ни залез с верните стоим

и истинското утро пак с тях посрещаме.

А времето ни за кафе - подробности

в час следобеден и неопределен

на някой толкова безличен ден,

в който няма радост, ни тревога -

просто ден, съвсем обикновен.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??