* * *
Толкова измислени приятели -
в делника ни - покрай нас
и вярваме на думите, изпити с кафето,
поне за малко - време за кафе...
А после тръгваме по своята пътека -
с истинските пием чашата горчива,
в смрачения ни залез с верните стоим
и истинското утро пак с тях посрещаме.
А времето ни за кафе - подробности
в час следобеден и неопределен
на някой толкова безличен ден,
в който няма радост, ни тревога -
просто ден, съвсем обикновен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены
