3 oct 2008, 0:22

..........

  Poesía
794 0 1
Какво има? - питаш ме всеки ден
и вкарваш пронизващ поглед в мен.
А аз те гледам така,
сякаш всеки момент ще се срине света
и готова да заплача,
даже мъничко откачам,
за това, че не знам след време с мен ли ще си,
с мен ли ще делиш своите мечти.
Побърквам се от мисълта,
че може да се случи това,
че някой ден ще ми кажеш - край.
След това аз къде ще съм, ПОЗНАЙ -
потънала под пръста,
в някоя отдалечена гора.
Каквото искаш ми кажи
и аз ще сбъдна твоите мечти.
Дори невъзможното
ще направя възможно.
Искам да си щастлив
и даже мъничко крив,
аз те обичам, разбери,
дори и докато свършат моите светли дни!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...