Oct 3, 2008, 12:22 AM

..........

  Poetry
790 0 1
Какво има? - питаш ме всеки ден
и вкарваш пронизващ поглед в мен.
А аз те гледам така,
сякаш всеки момент ще се срине света
и готова да заплача,
даже мъничко откачам,
за това, че не знам след време с мен ли ще си,
с мен ли ще делиш своите мечти.
Побърквам се от мисълта,
че може да се случи това,
че някой ден ще ми кажеш - край.
След това аз къде ще съм, ПОЗНАЙ -
потънала под пръста,
в някоя отдалечена гора.
Каквото искаш ми кажи
и аз ще сбъдна твоите мечти.
Дори невъзможното
ще направя възможно.
Искам да си щастлив
и даже мъничко крив,
аз те обичам, разбери,
дори и докато свършат моите светли дни!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...