* * *

Ще докосна вятъра в косите ти,

разпилял на миналото спомена,

за да върна времето отминало

и припомня славата на дните ни.

И ще рукнат спомени забравени,

разпилени думи неизречени

ще се втурнат към устите ни

полуистински, полуизречени.

Уморени сякаш, но пречистени,

ще се спрем зад ъгъла на времето

и простили и лъжи, и истини,

ще поемем пътя си, последния.