* * *
Ще докосна вятъра в косите ти,
разпилял на миналото спомена,
за да върна времето отминало
и припомня славата на дните ни.
И ще рукнат спомени забравени,
разпилени думи неизречени
ще се втурнат към устите ни
полуистински, полуизречени.
Уморени сякаш, но пречистени,
ще се спрем зад ъгъла на времето
и простили и лъжи, и истини,
ще поемем пътя си, последния.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Николова Всички права запазени
