Jan 18, 2011, 12:54 PM

* * * 

  Poetry » Other
496 0 0

Ще докосна вятъра в косите ти,

разпилял на миналото спомена,

за да върна времето отминало

и припомня славата на дните ни.

И ще рукнат спомени забравени,

разпилени думи неизречени

ще се втурнат към устите ни

полуистински, полуизречени.

Уморени сякаш, но пречистени,

ще се спрем зад ъгъла на времето

и простили и лъжи, и истини,

ще поемем пътя си, последния.

 

 

© Екатерина Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??