21 jun 2018, 23:22

... 

  Poesía » Filosófica
243 0 0

Няма покаяние, каква е тази дума,

по-стара и от руски филм -

с дъждове и неизменен влак.

Как времето назад препуска

и невидима остава,

и сламката за помощ,

и измисления враг..

Защо е непристойно

да заплачеш,

когато си до болка омерзен.

Зад абразурата трепти клепачът -

кокоша слепота,

или е Видов ден.

Изгарят думите по-страшно

от напалма.

Най-обичният стиска клуп.

Боли сърцето. Онемели птици

посоката не виждат

от простора сив.

И прошката, макар и закъсняла

доказва, че си още жив.

 

 

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??