(отговор към стихотворението на Вальо Йорданов):
Сига ша ти разпраям как са случи.
Тооо ногу ма йе срам, ма кво да прая?!
Дорде сми живи на акъль са учим,
да мойм да изпрустейм най-накрая.
Яс винаги си бешех твърде слабъ,
ма напуследък трупнаф килуграми...
У наши селу няма жиф арабин,
ут де са взе, пруклетникът му гадин?!
Га мъ виде са сурна ут дуваря.
(Изглежда ма йе зяпъл, дукат копъм.)
Кът взе: "Селям алейкум" да пуфтаря, ...