Баба Мара - ду Арабску и назаде:) (вдъхновено от Вальо)
(отговор към стихотворението на Вальо Йорданов):
Сига ша ти разпраям как са случи.
Тооо ногу ма йе срам, ма кво да прая?!
Дорде сми живи на акъль са учим,
да мойм да изпрустейм най-накрая.
Яс винаги си бешех твърде слабъ,
ма напуследък трупнаф килуграми...
У наши селу няма жиф арабин,
ут де са взе, пруклетникът му гадин?!
Га мъ виде са сурна ут дуваря.
(Изглежда ма йе зяпъл, дукат копъм.)
Кът взе: "Селям алейкум" да пуфтаря,
напрау мислех с нещу да гу лопна.
Пу жисиема цяль ден мъ турмози,
а нощям ми путчуква пу врататъ.
Испрати милийон нам колку рози,
щот мож' да мъ й пумислил за умряла.
Закупил ми напрау самулетя,
да н' мъ пристискват разни... изутзади.
У Кайру ми пустилаха пътеки.
(То сигур да н' са плезна и да паднъ)
Натика мъ ф прикрасна лимузина,
а яс ривах за нашиту магари.
Наляву, ф дясну гледъм - фсе пустиня,
а беши убищал да имът палми.
Заведи ма у замък, чи кът писнах!
Врищъ и искам плевнятъ у селу.
За осем деня ептен му бактисах,
и речи: "Нье! Не си дустатъчну дибелъ!"
Придложи ми камилити. Утказах.
Яс искам да съм българчи свубодну!
И чак у наши селу къту кацнаф,
заклеф са никъди въпще да н' ода.
Сига си копам с пушкатъ приз раму.
Плева си. Натурявъм. 'Раня пилци.
Така ми й милу ф роднатъ ни слама
идинствену Гуран да изнасилствъм.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
Че то и за изпростяването се иска акъл де!
Поздравявам те за стихотворението, смях се от сърце!
