Баба Марта

Сякаш бяла кенарена риза

е по поляните февруарският сняг.

Ситни стъпки топуркат наблизо.

Слънчо наднича, полъхва южняк.

С хурка, с вретено, с дяволита усмивка

Марта работна върви и преде.

Червена и бяла прежда наприда,

па я усуква на пъстро кончѐ.

На всяко буболече и птица перна̀та,

на храсти, дръвчета и ширни поля,

мартенички пъстри на всеки намята,

по двенки, по тринки, да родят, да плодят.

Доволна намигна, грабна торбата.

пъргаво скокна и по пътя пое.

Някъде там я очакват децата,

мартенички пъстри и на тях да даде.

Хем ще дарява, хем ще нарича:      

„Здрави бъдете, дечица добри!

С бузки червени, с умна главица,

с пролет в сърцата и с много мечти!“

*Кончѐ - конец

Честита баба Марта на вас и на дечицата ви, скъпи приятели!