1 мар. 2022 г., 08:49

Баба Марта

534 0 0

 

Сякаш бяла кенарена риза

е по поляните февруарският сняг.

Ситни стъпки топуркат наблизо.

Слънчо наднича, полъхва южняк.

 

С хурка, с вретено, с дяволита усмивка

Марта работна върви и преде.

Червена и бяла прежда наприда,

па я усуква на пъстро кончѐ.

 

На всяко буболече и птица перна̀та,

на храсти, дръвчета и ширни поля,

мартенички пъстри на всеки намята,

по двенки, по тринки, да родят, да плодят.

 

Доволна намигна, грабна торбата.

пъргаво скокна и по пътя пое.

Някъде там я очакват децата,

мартенички пъстри и на тях да даде.

 

Хем ще дарява, хем ще нарича:      

„Здрави бъдете, дечица добри!

С бузки червени, с умна главица,

с пролет в сърцата и с много мечти!“

 

*Кончѐ - конец

 

Честита баба Марта на вас и на дечицата ви, скъпи приятели!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...