19 mar 2008, 12:15

Баба Марта 

  Poesía
866 0 6
БАБА МАРТА

Сърдито, начумерено небе -
вилнее безпощадно и кълне.
И рони сълзи ледено студени
от облаци, печално почернели.

А вятърът щурее си на воля,
не съжалява никого в неволя.
Поваля и руши каквото види
и гледа кой ще му завиди.

Дърветата извива, чупи клони,
присмива се на техните поклони.
И наслаждава се на песента си дива
самодоволно и с усмивка крива.

Такъв е поздравът на баба Марта,
показа си и нрава, и таланта.
Скова душите ни човешки,
но предвеща и дни горещи.


Маги

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??