19 мар. 2008 г., 12:15

Баба Марта 

  Поэзия
864 0 6
БАБА МАРТА

Сърдито, начумерено небе -
вилнее безпощадно и кълне.
И рони сълзи ледено студени
от облаци, печално почернели.

А вятърът щурее си на воля,
не съжалява никого в неволя.
Поваля и руши каквото види
и гледа кой ще му завиди.

Дърветата извива, чупи клони,
присмива се на техните поклони.
И наслаждава се на песента си дива
самодоволно и с усмивка крива.

Такъв е поздравът на баба Марта,
показа си и нрава, и таланта.
Скова душите ни човешки,
но предвеща и дни горещи.


Маги

© Магдалена Рашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??