Баба Марта
БАБА МАРТА
Сърдито, начумерено небе -
вилнее безпощадно и кълне.
И рони сълзи ледено студени
от облаци, печално почернели.
А вятърът щурее си на воля,
не съжалява никого в неволя.
Поваля и руши каквото види
и гледа кой ще му завиди.
Дърветата извива, чупи клони,
присмива се на техните поклони.
И наслаждава се на песента си дива
самодоволно и с усмивка крива.
Такъв е поздравът на баба Марта,
показа си и нрава, и таланта. Скова душите ни човешки,
но предвеща и дни горещи.
Маги
Сърдито, начумерено небе -
вилнее безпощадно и кълне.
И рони сълзи ледено студени
от облаци, печално почернели.
А вятърът щурее си на воля,
не съжалява никого в неволя.
Поваля и руши каквото види
и гледа кой ще му завиди.
Дърветата извива, чупи клони,
присмива се на техните поклони.
И наслаждава се на песента си дива
самодоволно и с усмивка крива.
Такъв е поздравът на баба Марта,
показа си и нрава, и таланта. Скова душите ни човешки,
но предвеща и дни горещи.
Маги
© Магдалена Рашева All rights reserved.
