11 sept 2019, 9:22

Бабата на тротоара

  Poesía » Otra
1K 0 7

                   Бабата на тротоара

 

Баба на тротоара, приседнала мрачна сама,

в една ръка с копър, в другата с букетче цветя.

Цветя истински набрани от нея, от градината,

старата жена продава, за да изкара някоя пара.

 

В очите й се  вглеждам, виждам голяма Тъга,

продава своето, а се оглежда тя зад ъгъла.

Произвела е всичко сама със своята ръка,

седнала не да печели, а само да има за хляба тя!

 

Здравей бабо, как си, добре ли си ти сега?

Знам, че не е така, но е утеха за нея една!

Вземам всичко от твоята малка сергия,

вземи парите, сбъдни една твоя малка мечта!

 

Не, не искам ресто, моля, задръж го ти, така,

купи си хляб и месо, нека е усмихната врчерта!

Нека да има добро, но не само тук и сега!

Доброто, вярвам, че ще спаси нас, а и света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...