Баба на тротоара, приседнала мрачна сама,
в една ръка с копър, в другата с букетче цветя.
Цветя истински набрани от нея, от градината,
старата жена продава, за да изкара някоя пара.
В очите й се вглеждам, виждам голяма Тъга,
продава своето, а се оглежда тя зад ъгъла.
Произвела е всичко сама със своята ръка,
седнала не да печели, а само да има за хляба тя!
Здравей бабо, как си, добре ли си ти сега?
Знам, че не е така, но е утеха за нея една!
Вземам всичко от твоята малка сергия,
вземи парите, сбъдни една твоя малка мечта!
Не, не искам ресто, моля, задръж го ти, така,
купи си хляб и месо, нека е усмихната врчерта!
Нека да има добро, но не само тук и сега!
Доброто, вярвам, че ще спаси нас, а и света!
© Валентин Миленов Всички права запазени