Бабиният шоколад
Макар навън да е здрач,
от кухнята се чува плач -
мама седнала самичка
храни братчето с лъжичка.
Но то се мръщи, не яде!
,,Злоядо е това дете!" -
така ни каза баба,
от което мама страда.
Чувам пак го моли:
- Гоше, нищо не те боли!
Спри да плачеш вече
инатливо, мъничко човече!
Хайде, хапни за тати,
сега лъжичка и за бати,
за нашето кутре Балкан,
една и за мустакатият Писан!
За птичето, дето вън
с песен буди ни от сън,
за малките рибки в реката,
дето плуват във водата!
На вратата някой тропна!
После тя се хлопна
и на баба чух гласа -
чехли да й донеса.
На работа мама ще ходи зарана,
затуй баба е дошла за смяна,
да храни и моето братле,
макар да е злоядо дете.
Баба много е добричка,
затуй обичаме е всички.
Тя на моето братче
показа малко шоколадче
и обеща да го даде,
ако веднага започне да яде!
Радостно то се усмихна,
после силно кихна,
доволно уста отвори,
без да плаче и говори,
започна лакомо да яде,
нали баба шоколад ще му даде!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados
