Qndov (Никола Яндов)
424 815
22 abr 2024, 23:22

Бабиният шоколад 

  Poesía » Para niños
344 1 5

Макар навън да е здрач,

от кухнята се чува плач - 

мама седнала самичка

храни братчето с лъжичка.

 

Но то се мръщи, не яде!

,,Злоядо е това дете!" -

така ни каза баба,

от което мама страда.

 

Чувам пак го моли:

- Гоше, нищо не те боли!

Спри да плачеш вече

инатливо, мъничко човече!

 

Хайде, хапни за тати,

сега лъжичка и за бати,

за нашето кутре Балкан,

една и за мустакатият Писан!

 

За птичето, дето вън

с песен буди ни от сън,

за малките рибки в реката,

дето плуват във водата!

 

На вратата някой тропна!

После тя се хлопна

и на баба чух гласа - 

чехли да й донеса.

 

На работа мама ще ходи зарана,

затуй баба е дошла за смяна,

да храни и моето братле,

макар да е злоядо дете.

 

Баба много е добричка,

затуй обичаме е всички.

Тя на моето братче

показа малко шоколадче

 

и обеща да го даде,

ако веднага започне да яде!

Радостно то се усмихна,

после силно кихна,

 

доволно уста отвори,

без да плаче и говори,

започна лакомо да яде,

нали баба шоколад ще му даде!

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! »

8 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??