- Бабо Марте, здравей!
Бабо Марте, ела!
Бабо Марте, добре ни дошла!
Но какво ти тежи,
та се сърдиш - кажи?!
И защо си понякога зла?
- Аз бях чудно момиче,
с лице на кокиче!
С минзухарена стройна снагА!
Със червени страни
и със сини очи -
аз не знаех какво е тъга!
Знаех що е любов -
носех нейния зов!
В тези мартенски котешки нощи,
аз изгарях от страст,
аз от обич крещях -
исках още, и още, и още!
Но бездушен евнух,
за природата глух,
тоя ваш календар е съставил!
Сред дузина мъже
мойто място къде
толкоз глупаво той е поставил!
Вече баба съм, да!
Недоволна и зла!
Състарявах се век подир век!
Февруари - е къс!
А април пък - е мек!
Как да бъде доволен човек!
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados