БАГРИ
Бялото кани очите ми.
Чувстваш ли колко е меко?
Няма да бързам за никъде.
Мамят ме много пътеки.
Търси ме лунното розово
в тъмни маслинени вейки.
Сладко, упойващо гроздово
нежно прегръща ме, спейки.
Сини, назъбени пясъци
плуват към моето детство.
Слънчеви, залезни крясъци
раждат ме с морско кокетство.
Дишам, а въздухът сладък е.
Гузната съвест - излишна.
Всичките багри разлистват ме
в клонче от цъфнала вишна.
Чувстваш ли колко е меко?
Няма да бързам за никъде.
Мамят ме много пътеки.
Търси ме лунното розово
в тъмни маслинени вейки.
Сладко, упойващо гроздово
нежно прегръща ме, спейки.
Сини, назъбени пясъци
плуват към моето детство.
Слънчеви, залезни крясъци
раждат ме с морско кокетство.
Дишам, а въздухът сладък е.
Гузната съвест - излишна.
Всичките багри разлистват ме
в клонче от цъфнала вишна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados
