Jun 24, 2007, 6:19 AM

БАГРИ

  Poetry
788 0 8
Бялото кани очите ми.
Чувстваш ли колко е меко?
Няма да бързам за никъде.
Мамят ме много пътеки.

Търси ме лунното розово
в тъмни маслинени вейки.
Сладко, упойващо гроздово
нежно прегръща ме, спейки.

Сини, назъбени пясъци
плуват към моето детство.
Слънчеви, залезни крясъци
раждат ме с морско кокетство.

Дишам, а въздухът сладък е.
Гузната съвест - излишна.
Всичките багри разлистват ме
в клонче от цъфнала вишна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен ритъм!!!
    Поздрави отново!!!
  • Браво
  • Твоите багри разпръснати
    вече и в стих ме напират.
    Да те чета - не омръзва,
    да те харесвам - не спирам...

    Поздрави Дими!Знаеш, че твоята поезия ми е слабост.Аз така съм зажаднял за нея, а ти като с пипетка от време на време утоляваш жаждата ми.Давай ми с кофа.Моля те!Жаждата е голяма!!!
  • Радвам се на пътеките които те мамят,на дишането ти и сладкият въздух!
    Прелестен стих!
    Браво!
    И пиши!
  • Прекрасен стих, Дими! Като теб самата!:*:*:*

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...