Jun 24, 2007, 6:19 AM

БАГРИ 

  Poetry
679 0 8
Бялото кани очите ми.
Чувстваш ли колко е меко?
Няма да бързам за никъде.
Мамят ме много пътеки.
Търси ме лунното розово
в тъмни маслинени вейки.
Сладко, упойващо гроздово
нежно прегръща ме, спейки.
Сини, назъбени пясъци
плуват към моето детство.
Слънчеви, залезни крясъци
раждат ме с морско кокетство. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Random works
: ??:??