БАГРИ
Бялото кани очите ми.
Чувстваш ли колко е меко?
Няма да бързам за никъде.
Мамят ме много пътеки.
Търси ме лунното розово
в тъмни маслинени вейки.
Сладко, упойващо гроздово
нежно прегръща ме, спейки.
Сини, назъбени пясъци
плуват към моето детство.
Слънчеви, залезни крясъци
раждат ме с морско кокетство.
Дишам, а въздухът сладък е.
Гузната съвест - излишна.
Всичките багри разлистват ме
в клонче от цъфнала вишна.
Чувстваш ли колко е меко?
Няма да бързам за никъде.
Мамят ме много пътеки.
Търси ме лунното розово
в тъмни маслинени вейки.
Сладко, упойващо гроздово
нежно прегръща ме, спейки.
Сини, назъбени пясъци
плуват към моето детство.
Слънчеви, залезни крясъци
раждат ме с морско кокетство.
Дишам, а въздухът сладък е.
Гузната съвест - излишна.
Всичките багри разлистват ме
в клонче от цъфнала вишна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
