Балада
Все казвах, че не вярвам в чудеса,
а днес се моля да се случи чудо
и чакам знак от тия Небеса,
че някой Бог молбата ми ще чуе.
И с мисълта – да бъде за добро,
се скитам с тази недозряла вяра,
че има чудо с името "Любов"
и щом го търсиш, то се появява.
Но някой спря на моята пътечка –
(не бе Съдбата, беше Мъдростта).
Погледна ме с тих упрек и ми рече:
"Така не се върви към Любовта.
Измамница е тя със сто лица
и истинската трудно се намира.
Живее там, в човешките сърца.
При всяка среща с нея се умира".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
