21.09.2010 г., 22:58 ч.  

Балада 

  Поезия » Друга
1350 0 36

 

Все казвах, че не вярвам в чудеса,

а днес се моля да се случи чудо

и чакам знак от тия Небеса,

че някой Бог молбата ми ще чуе.

 

И с мисълта – да бъде за добро,

се скитам с тази недозряла вяра,

че има чудо  с името "Любов"

и щом го търсиш, то се появява.

 

Но някой спря на моята пътечка  –

(не бе Съдбата, беше Мъдростта).

Погледна ме с тих упрек и ми рече:

"Така не се върви към Любовта.

 

Измамница е тя   със сто лица

и истинската трудно се намира.

Живее там, в човешките сърца.

При всяка среща с нея се умира".

 

 

 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудестно! Красив стих !
  • Благодаря, Александра!
    Обич ти пращам.
  • Чудесно е! Написано като приказка. Поздрав!
  • Добре дошла, Галина!
  • Скъп гост си ми, Джими...
    Весел уикенд!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
    Браво! Чуден стих!
  • Bлагодаря за красивия музикален поздрав, Искра.
    Светът е за двама...
    ----
    А ти, Аборигенчо, умирал ли си...?
  • http://www.youtube.com/watch?v=jEy6MGu3bIA&feature=related
  • Ще умираш и ще възкръсваш. Няма как!
  • Здравей, Руми!
  • Вдъхновен и възторжен, както винаги!
    Обогатяваш стиха ми с проникновения си прочит, Ивайло.
    Мога само да благодаря и да те очаквам под моите стихове.
    Както и аз ще идвам...
    Слънчеви поздрави!
  • Благословени са всички онези, които са се докоснали до Любовта по един или друг начин. И са умирали между красивия копнеж и нараненото достойство. И са оцелявали, благодарения на нея. Именно - Елица Ангелова, е сред оцелелите. И тя сякаш идва, за да ни покаже, че животът си струва, струват си безсъниците, щом можем да закичим хубавия й стих в сърцето си, като цвете на ревера...И да отминем, за да останем. Поздравления от душа и прегръдки за теб, Изворна принцесо. Ив
  • Твоето присъствие под стиха ми е радост и изненада за мен, Галена.
    Аз те чета, но не смея да се обадя. Слаб е гласът ми за твоята поезия.
    Изпращам ти топъл поздрав от Калифорния.
  • Така не се върви към Любовта.
    ..............................
    При всяка среща с нея
    ще умираш...
    Страхотно е! - точно заради тези безбройни умирания си струва животът!
    Поздравления!

  • Анна, Вилдан и Светлана, бъдете влюбени и обичани!
  • Животът е низ от чудеса, за тези, които имат очи и сърца!!!

  • "И ето, вече половин живот
    се скитам със безумната си вяра.
    че има чудо -
    с името "Любов"
    и щом го търсиш, ще ти се покаже."

    Браво!
  • Толкова силен, толкова истински е стихът ти!
  • Топла благодарност на всички, които спряха до мен и ми подадоха приятелска ръка!
    И може би най-голямото чудо е, че ни има, Приятели!
    Слънчеви поздрави!
  • Мда! При всяка среща с Нея се умира!*
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • Браво, Елица! Чудесен стих, който е доказателство, че нямаш нужда от чудо, за да видиш Любовта. Сигурен съм, че скоро ще я видиш, но преди това ще я усетиш със сърцето си.
  • Чудесна си !
  • О, има, има чудеса!
    Поздрав, Ели!
  • Ели,прекрасна си!
  • Много хубав стих! Пиши, Ели!!!
  • Здравейте, Антоан!
    Аз не знам как се умира от любов. Макар че съм написала стотици стихове за нея - Любовта.
    Но от тези ваши думи възкръснах.
    Повярвайте - бях решила да не пиша повече.
    Благодаря Ви от сърце за окуражителната оценка.
    Толкова ме задължава това и толкова ме стимулира!

    Бъдете здрав!
    И дано Ви съпътстват всички човешки радости!
    Елица.

    .
  • От сърце ти пожелавам чудото Любов, Сашо!
    Лека нощ!
  • Не вярвай ти на думи на ласкател,
    времето ще отсее чувства и слова.

    Живота сам по себе си е чудо,
    но без Любов какво е?
    А Любовта препуска лудо.
    Тя е в твоите душа, сърце.

    И всяка фибра в теб трепти,
    изгаря от копнеж и е устремена
    да се слеят тела и души,
    за сбъдване на мечтата съкровена.

    Очите ти се взират да я докоснат.
    И щом усетят я, улавят красота
    и ненаситно се опиват.
    Велико чудо е Любовта.
    от мъдрост не извира,
    сърцето я докосва.

    И само щом истинска е Тя,
    остава в нас, не си отива.

    Поздравления, Ели!
  • Всеки, който е обичал, знае тези истини , Загора.
    А от твоя емоционален изблик възкръснах и аз...
    Благодаря от сърце!

    Отново сте до мен, Валя, Таня и Веска. Усетих топлите ви длани...
    Бъдете обичани, Момичета!
  • !*
  • Не умирай, Елице, влюбвай се
  • Oх,ох,ох,много е хубаво!Прочетох го и умрях...Беше ми страшно добре,но възкръснах само за да ти кажа,че си казала истини със Вселенска стойност!Поздрави!
  • По-добре така, отколкото атрактивно заглавие над безсъдържателен текст, Арихо.
    Отговарям и на втория ти коментар:
    Според мен, заглавия, които ограбват финала или натрапват идеята на стиха, са по-скоро слабост, отколкото постижение.
    Благодаря за споделеното мнение.

    И на вас, Лонгин и Ангел - за добрите думи.



  • "Живее
    във човешките сърца.
    При всяка среща с нея
    ще умираш..."
    Познаваш я, Ели!
    Пожелавам ти я за вечна спътница!
    Хубаво е при теб, много!
  • Тогава да умираме по често от Чудото Любов!!!Поздрав Ели!!!
Предложения
: ??:??