Балада

                                         Б А Л А Д А

                         Ръцете ми са есенни  лози.

                         Тежат от плод - не ги усещам вече. 

                         Нозете ми - кокили от брези,

                         побелели от Времето.

                         Аз съм обезумялата Яна,

                         открила след дългото лутане

                         своя брат-близнак -

                         Балканджи Йово...

                         Прегърнах го с ръцете си!

                         Притиснах го до гръдта си!

                         И от нея потече еликсирът,

                         този, с който преливат умрелите -

                         гъст, буен и кървав.

                         Останали без вяра и надежда,

                         ние - еднояйчните близнаци,

                         се свихме в обвивката на яйцето,

                         само на метър под черната.

                         Тя ни прие благосклонно       

                         и ни заоплаква полуживи...

                         Разделили обичта си по равно,

                         скрихме я в крилата на Ангелите-

                                     Пазители.

                         А те - отлетяха в безкрая,

                        за да изпълнят заръката ни:

                        - Ангели, бели и святи...

                        - Предайте обичта ни удвоена...

                        - На хора, богове и планети...

                        - Там, където все още ги има!...