Jan 8, 2013, 11:49 PM

Балада

  Poetry
728 0 2

 

                                         Б А Л А Д А

 

                         Ръцете ми са есенни  лози.

                         Тежат от плод - не ги усещам вече. 

                         Нозете ми - кокили от брези,

                         побелели от Времето.

 

                         Аз съм обезумялата Яна,

                         открила след дългото лутане

                         своя брат-близнак -

                         Балканджи Йово...

 

                         Прегърнах го с ръцете си!

                         Притиснах го до гръдта си!

                         И от нея потече еликсирът,

                         този, с който преливат умрелите -

                         гъст, буен и кървав.

 

                         Останали без вяра и надежда,

                         ние - еднояйчните близнаци,

                         се свихме в обвивката на яйцето,

                         само на метър под черната.

 

                         Тя ни прие благосклонно       

                         и ни заоплаква полуживи...

                         Разделили обичта си по равно,

                         скрихме я в крилата на Ангелите-

                                     Пазители.

                        

                         А те - отлетяха в безкрая,

                        за да изпълнят заръката ни:

                        - Ангели, бели и святи...

                        - Предайте обичта ни удвоена...

                        - На хора, богове и планети...

                        - Там, където все още ги има!...

                       

                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...