Rumeo (Румен Марков)
17 5
6 dic 2010, 15:06

Балада в "си" минор 

  Poesía » De amor
747 0 3

Каменни едри сълзици

капят от ятото птици.

Дипли се облак бездомен.

над един спомен.

 

 

Припев:

Стига лъжа, стига обида.

в нас - само двамата.

Да, да, с песента идвам сега.

Трябва вълшебство, пред нас е мига..

 

 

Нямам душа на хетера.

Аз съм вечерна пантера.

Някъде много далече

ще простя вече.

 

Ще се превърнем отново

в огън от чувство и слово.

Някога с вятър вълшебен

ще летя с тебе.

 

 

Припев:

Стига лъжа, стига обида.

в нас - само двамата.

Да, да, с песента идвам сега.

Трябва вълшебство, пред нас е мига.

 

Румен Марков

 

 

 

 

© Румен Марков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Естествено, че "Миг" би трябвало да е с пълен член и да е написано "Мигът". Аз по принцип съм маниак на граматиката.
    Завършил съм българска филология и претендирам да съм езиково грамотен. В поезията обаче се допуска, заради римата, ритмиката, мелодиката, не само неспазване на пълния член, но и написване на думата така, както би била произнесена. Още повече, че това е текст за песен, където артикулацията е много важна.
    Благодаря на всички за коментарите!
  • Браво!
  • Много ми хареса, особено куплетите -- интересно са подредени. Четвъртият им ред има необичайна структура.

    В припева обаче виждам "сега" - "мига". Това не е рима. Книжовното произношение на краткия член е "ъ", а не "а". Дори не зная да има диалект, в който да се произнася "а".
Propuestas
: ??:??