Dec 6, 2010, 3:06 PM
Балада в "си" минор
Каменни едри сълзици
капят от ятото птици.
Дипли се облак бездомен.
над един спомен.
Припев:
Стига лъжа, стига обида.
в нас - само двамата.
Да, да, с песента идвам сега.
Трябва вълшебство, пред нас е мига..
Нямам душа на хетера.
Аз съм вечерна пантера.
Някъде много далече
ще простя вече.
Ще се превърнем отново
в огън от чувство и слово.
Някога с вятър вълшебен
ще летя с тебе.
Припев:
Стига лъжа, стига обида.
в нас - само двамата.
Да, да, с песента идвам сега.
Трябва вълшебство, пред нас е мига.
Румен Марков
© Румен Марков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!
-
Много ми хареса, особено куплетите -- интересно са подредени. Четвъртият им ред има необичайна структура.
В припева обаче виждам "сега" - "мига". Това не е рима. Книжовното произношение на краткия член е "ъ", а не "а". Дори не зная да има диалект, в който да се произнася "а".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Завършил съм българска филология и претендирам да съм езиково грамотен. В поезията обаче се допуска, заради римата, ритмиката, мелодиката, не само неспазване на пълния член, но и написване на думата така, както би била произнесена. Още повече, че това е текст за песен, където артикулацията е много важна.
Благодаря на всички за коментарите!