Dec 6, 2010, 3:06 PM

Балада в "си" минор

  Poetry » Love
934 0 3

Каменни едри сълзици

капят от ятото птици.

Дипли се облак бездомен.

над един спомен.

 

 

Припев:

Стига лъжа, стига обида.

в нас - само двамата.

Да, да, с песента идвам сега.

Трябва вълшебство, пред нас е мига..

 

 

Нямам душа на хетера.

Аз съм вечерна пантера.

Някъде много далече

ще простя вече.

 

Ще се превърнем отново

в огън от чувство и слово.

Някога с вятър вълшебен

ще летя с тебе.

 

 

Припев:

Стига лъжа, стига обида.

в нас - само двамата.

Да, да, с песента идвам сега.

Трябва вълшебство, пред нас е мига.

 

Румен Марков

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Марков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Естествено, че "Миг" би трябвало да е с пълен член и да е написано "Мигът". Аз по принцип съм маниак на граматиката.
    Завършил съм българска филология и претендирам да съм езиково грамотен. В поезията обаче се допуска, заради римата, ритмиката, мелодиката, не само неспазване на пълния член, но и написване на думата така, както би била произнесена. Още повече, че това е текст за песен, където артикулацията е много важна.
    Благодаря на всички за коментарите!
  • Браво!
  • Много ми хареса, особено куплетите -- интересно са подредени. Четвъртият им ред има необичайна структура.

    В припева обаче виждам "сега" - "мига". Това не е рима. Книжовното произношение на краткия член е "ъ", а не "а". Дори не зная да има диалект, в който да се произнася "а".

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...