6.12.2010 г., 15:06 ч.

Балада в "си" минор 

  Поезия » Любовна
779 0 3
Каменни едри сълзици
капят от ятото птици.
Дипли се облак бездомен.
над един спомен.
Припев:
Стига лъжа, стига обида.
в нас - само двамата.
Да, да, с песента идвам сега.
Трябва вълшебство, пред нас е мига..
Нямам душа на хетера.
Аз съм вечерна пантера.
Някъде много далече ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Марков Всички права запазени

Предложения
: ??:??