3 mar 2007, 8:47  

Балада за Димитър Гал"96

  Poesía
772 0 1

Експлозия –

корозия.

Димитър Гал' деветдесет и шест –

в небето манифест.

В перото, превес.

 

Картина –

витрина.


Живота е изкуство,

кощунство и борба...


Четката –

творба.

 

Идея фикс –

ремикс

и вдъхновение...


Всемирното творение

света ще промени.


Мирозданието,

от страданието

в идея ще пламти.

 

Ражда се,

създава се

истина велика –

глобална политика...


Земята е държава

пространството на космоса,

от нищо я създава

и в нещо я превръща.


Душата се разгръща,

като венец на цвете

в ръцете на знахар.


Пазар –

сърцето на човека,

е вето, до века...


Пътека,

светлина

и щастие в нощта...


Балада за триножника

и песен за художника

за съдбата,

която остава в историята,
без дата,

запомнена с простотата

на боята,

казваща всичко без думи

със цветове куршуми,

попадащи в сърцето...

Това е пътя  на небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...Земята е държава ,
    пространството на Космоса
    от нищо я създава
    и в нещо я превръща;
    душата се разгръща,
    като венец на цвете..."
    Кога? След колко века?

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...