3 mar 2007, 8:47  

Балада за Димитър Гал"96 

  Poesía
581 0 1

Експлозия –

корозия.

Димитър Гал' деветдесет и шест –

в небето манифест.

В перото, превес.

 

Картина –

витрина.


Живота е изкуство,

кощунство и борба...


Четката –

творба.

 

Идея фикс –

ремикс

и вдъхновение...


Всемирното творение

света ще промени.


Мирозданието,

от страданието

в идея ще пламти.

 

Ражда се,

създава се

истина велика –

глобална политика...


Земята е държава

пространството на космоса,

от нищо я създава

и в нещо я превръща.


Душата се разгръща,

като венец на цвете

в ръцете на знахар.


Пазар –

сърцето на човека,

е вето, до века...


Пътека,

светлина

и щастие в нощта...


Балада за триножника

и песен за художника

за съдбата,

която остава в историята,
без дата,

запомнена с простотата

на боята,

казваща всичко без думи

със цветове куршуми,

попадащи в сърцето...

Това е пътя  на небето.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...Земята е държава ,
    пространството на Космоса
    от нищо я създава
    и в нещо я превръща;
    душата се разгръща,
    като венец на цвете..."
    Кога? След колко века?

Propuestas
: ??:??