Експлозия –
корозия.
Димитър Гал' деветдесет и шест –
в небето манифест.
В перото, превес.
Картина –
витрина.
Живота е изкуство,
кощунство и борба...
Четката –
творба.
Идея фикс –
ремикс
и вдъхновение...
Всемирното творение
света ще промени.
Мирозданието,
от страданието
в идея ще пламти.
Ражда се,
създава се
истина велика –
глобална политика...
Земята е държава –
пространството на космоса,
от нищо я създава
и в нещо я превръща.
Душата се разгръща,
като венец на цвете
в ръцете на знахар.
Пазар –
сърцето на човека,
е вето, до века...
Пътека,
светлина
и щастие в нощта...
Балада за триножника
и песен за художника –
за съдбата,
която остава в историята,
без дата,
запомнена с простотата
на боята,
казваща всичко без думи
със цветове куршуми,
попадащи в сърцето...
Това е пътя – на небето.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
пространството на Космоса
от нищо я създава
и в нещо я превръща;
душата се разгръща,
като венец на цвете..."
Кога? След колко века?