Mar 3, 2007, 8:47 AM  

Балада за Димитър Гал"96

  Poetry
775 0 1

Експлозия –

корозия.

Димитър Гал' деветдесет и шест –

в небето манифест.

В перото, превес.

 

Картина –

витрина.


Живота е изкуство,

кощунство и борба...


Четката –

творба.

 

Идея фикс –

ремикс

и вдъхновение...


Всемирното творение

света ще промени.


Мирозданието,

от страданието

в идея ще пламти.

 

Ражда се,

създава се

истина велика –

глобална политика...


Земята е държава

пространството на космоса,

от нищо я създава

и в нещо я превръща.


Душата се разгръща,

като венец на цвете

в ръцете на знахар.


Пазар –

сърцето на човека,

е вето, до века...


Пътека,

светлина

и щастие в нощта...


Балада за триножника

и песен за художника

за съдбата,

която остава в историята,
без дата,

запомнена с простотата

на боята,

казваща всичко без думи

със цветове куршуми,

попадащи в сърцето...

Това е пътя  на небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...Земята е държава ,
    пространството на Космоса
    от нищо я създава
    и в нещо я превръща;
    душата се разгръща,
    като венец на цвете..."
    Кога? След колко века?

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...