Балада за истината

 Одрипана,

гола,

мизерна,

нещастна

проказа си ти.

И скиташ се там, гдето

нивга не зърват те хорски очи.

Дори да те разпознаят,

за теб  и не искат  да знаят.

С погледи празни през теб преминават,

а който те сочи, не го поощряват. 

Бездомна,

нескромна,

немила-недрага

старица с тояга,

показваш се рядко,

удряш и бягаш,

след тебе потоп и погром.

Глупаци безчетни в света си избираш,

вселяваш се в тях и им края намираш.

Нетактична,

неприлична,

безразлична

и напълно егоистична.

Екстравагантна

и фрапантна,

просто грозница,

преди да я видиш, си мислиш – царица.

Бездарна,

пряма

и неблагодарна,

елементарна,

всъщност двулика.

Егоистична –

излиза с последния дъх на героя,

докато той пък излиза от строя,

героят книжен, от свят реален,

във свят по-добър пренасочен, казват…

а тя тук остава, за да се жертва

заедно с пира на тези,

които приеха жертвата на нейните жертви.