28.02.2012 г., 12:22

Балада за истината

1.4K 0 0

 Одрипана,

гола,

мизерна,

нещастна

проказа си ти.

 

И скиташ се там, гдето

нивга не зърват те хорски очи.

Дори да те разпознаят,

за теб  и не искат  да знаят.

С погледи празни през теб преминават,

а който те сочи, не го поощряват. 

 

Бездомна,

нескромна,

немила-недрага

старица с тояга,

показваш се рядко,

удряш и бягаш,

след тебе потоп и погром.

 

Глупаци безчетни в света си избираш,

вселяваш се в тях и им края намираш.

 

Нетактична,

неприлична,

безразлична

и напълно егоистична.

 

Екстравагантна

и фрапантна,

просто грозница,

преди да я видиш, си мислиш – царица.

 

Бездарна,

пряма

и неблагодарна,

елементарна,

всъщност двулика.

 

Егоистична –

излиза с последния дъх на героя,

докато той пък излиза от строя,

героят книжен, от свят реален,

във свят по-добър пренасочен, казват…

а тя тук остава, за да се жертва

заедно с пира на тези,

които приеха жертвата на нейните жертви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Гюров Всички права запазени

Произведението е включено в:

Дъската ми хлопа - Владимир Гюров

Дъската ми хлопа - Владимир Гюров
15,00 лв.
871

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...