28.02.2012 г., 12:22 ч.

Балада за истината 

  Поезия » Философска
758 0 0

 Одрипана,

гола,

мизерна,

нещастна

проказа си ти.

 

И скиташ се там, гдето

нивга не зърват те хорски очи.

Дори да те разпознаят,

за теб  и не искат  да знаят.

С погледи празни през теб преминават,

а който те сочи, не го поощряват. 

 

Бездомна,

нескромна,

немила-недрага

старица с тояга,

показваш се рядко,

удряш и бягаш,

след тебе потоп и погром.

 

Глупаци безчетни в света си избираш,

вселяваш се в тях и им края намираш.

 

Нетактична,

неприлична,

безразлична

и напълно егоистична.

 

Екстравагантна

и фрапантна,

просто грозница,

преди да я видиш, си мислиш – царица.

 

Бездарна,

пряма

и неблагодарна,

елементарна,

всъщност двулика.

 

Егоистична –

излиза с последния дъх на героя,

докато той пък излиза от строя,

героят книжен, от свят реален,

във свят по-добър пренасочен, казват…

а тя тук остава, за да се жертва

заедно с пира на тези,

които приеха жертвата на нейните жертви.

© Владимир Гюров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??