rudin (Иван Христов)
858 1444
6 abr 2014, 19:09  

Балада за синеокото момче - VI 

  Poesía » Odas y poemas
660 0 4

Луна над ширналата ръж

изгрява бавно, величава.

Момчето станало e мъж,

към светла къща приближава.

 

Не бе русалка, ала там

го чака влюбена девица

в селцето малко, сякаш в храм,

с коси разпуснати на жрица.

 

Греди на еркер и балкон,

като в онези Капулети.

Ромео правеше поклон

и я възнасяше в куплети.

 

Но денем в сините очи

тъга издайно се прокрадва –

крила си няма да лети,

но пък китарата го грабва.

 

Дочул в Родопа планина

веднъж Орфееви балади,

в крайдунавската равнина,

на житни ниви тон им даде.

 

И клубът селски опустя,

от чалга дето се тресеше.

Припяват тихичко с уста

младежи новата му песен.

 

А видеше ли някой ден

орел високо да се вие,

с Икарски порив запленен,

готов бе слънцето да скрие!

 

И на реката верен син,

в животът, лесен или труден,

той с планер бял в простора син

летеше лек и пеперуден...

 

Прелиствам земния си дял –

с героя себе си сравнявам,

че като него съм мечтал

и като него съм раняван.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??