6 апр. 2014 г., 19:09  

Балада за синеокото момче - VI 

  Поэзия » Оды и поэмы
696 0 4
Луна над ширналата ръж
изгрява бавно, величава.
Момчето станало e мъж,
към светла къща приближава.
Не бе русалка, ала там
го чака влюбена девица
в селцето малко, сякаш в храм,
с коси разпуснати на жрица.
Греди на еркер и балкон,
като в онези Капулети.
Ромео правеше поклон
и я възнасяше в куплети. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??