2 jun 2009, 20:25

Баладично

  Poesía
1.2K 0 19

 

 

Свръхчовешка сила да ти е подпора!

В три темела взидана с майсторска ръка -

и оттам ще бликна аз - като цвете гола -

и ще се целувам с цветната дъга.

Някой ще подмине - в друг ще светне пламък -

пъстрата ми истина ще го прикове -

уж веднъж затрупваш камък върху камък,

а трикратно пълни са твоите ръце.

Има да пилееш, има и да вграждаш

под темели каменни с майсторска ръка -

веднъж ще ме убиваш - три пъти ще се раждам

и ще се завръщам - стрък изпод пръстта...

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...