9 oct 2013, 20:32

Балансиране по въже

  Poesía » Otra
474 0 2

Животът е опънато въже

от точка "раждане" до точка "нула".

И аз съм като циркови мъже:

балансирам по въже на кула.

 

И в смели стъпки плъзгам всеки крак

над бури, грехове, подводни мини...

Залитам, разлюлявам се и пак

вървя по туй въже-живот - с години.

 

И ако то се скъса, ме е страх,

че края вече няма как да стигна.

И ставам долу в бездната на прах -

при Господ рано, рано ще пристигна.

 

А как е хубаво да свърша аз

къде е вързан на въжето края.

Това ще бъде звездният ми час,

ако това е котата на Рая.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако се скъса, хващаш се за единия край и скачаш направо в Рая..
  • "Това ще бъде звездният ми час,
    ако това е котата на Рая."
    Дай Боже всекиму!Аплодисменти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...