Балансиране по въже

9.10.2013 г., 20:32 ч.

Поезия » Друга

336 0 2

Животът е опънато въже

от точка "раждане" до точка "нула".

И аз съм като циркови мъже:

балансирам по въже на кула.

И в смели стъпки плъзгам всеки крак

над бури, грехове, подводни мини...

Залитам, разлюлявам се и пак

вървя по туй въже-живот - с години.

И ако то се скъса, ме е страх,

че края вече няма как да стигна.

И ставам долу в бездната на прах -

при Господ рано, рано ще пристигна.

А как е хубаво да свърша аз

къде е вързан на въжето края.

Това ще бъде звездният ми час,

ако това е котата на Рая.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

voda (Елица Ангелова)

2013-10-10T01:08:20+03:00

Ако се скъса, хващаш се за единия край и скачаш направо в Рая..
sidi13 (Силвия Димова)

2013-10-09T21:35:19+03:00

"Това ще бъде звездният ми час,
ако това е котата на Рая."
Дай Боже всекиму!Аплодисменти!