Балансиране по въже
Животът е опънато въже
от точка "раждане" до точка "нула".
И аз съм като циркови мъже:
балансирам по въже на кула.
И в смели стъпки плъзгам всеки крак
над бури, грехове, подводни мини...
Залитам, разлюлявам се и пак
вървя по туй въже-живот - с години.
И ако то се скъса, ме е страх,
че края вече няма как да стигна.
И ставам долу в бездната на прах -
при Господ рано, рано ще пристигна.
А как е хубаво да свърша аз
къде е вързан на въжето края.
Това ще бъде звездният ми час,
ако това е котата на Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
