Балкона

15 mar 2014, 19:18

Poesía » De amor

457 0 6

Седи старица кротко на балкона.

Той е светът ù малък - два на два.

Копнежи няма. И мечти не гони.

Замислено склонила е глава.

Балконът е последната ù радост.

Животът долу си тече щастилив.

Старицата сънува свойта младост -

все този ден, смущаващо красив.

Един балкон. И Той под него пее.

Оставя после кошница с цветя...

Старицата сънува, че живее

и вечно чака на балкона тя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

laramaylin (Нина Чилиянска)

2014-03-19T15:10:17+02:00

Да, за съжаление наистина видях с очите си тази старица...Кой знае какви мисли са занимавали ума й...Финалът е само моето предположение.
Благодаря на коментиралите!
djudjii (Жанет Велкова)

2014-03-17T16:39:59+02:00

Почти съм сигурна, че си го видяла преди да го напишеш.
Тъжна реалност...
valia1771 (Ивон)

2014-03-16T17:36:22+02:00

Балконът е последната ù радост. Тъжно, но е истина!
Katriona (Кети Рашева)

2014-03-16T16:23:31+02:00

Ужасно е да сънуваш, че живееш, ужасно... толкова тънко си го усетила!
sultanka (Султана Дерменджиева)

2014-03-16T12:57:54+02:00

!
radiola (Рада Димова)

2014-03-15T21:31:22+02:00

Много тъжно,Нина, но това е...