Седи старица кротко на балкона.
Той е светът ù малък - два на два.
Копнежи няма. И мечти не гони.
Замислено склонила е глава.
Балконът е последната ù радост.
Животът долу си тече щастилив.
Старицата сънува свойта младост -
все този ден, смущаващо красив.
Един балкон. И Той под него пее.
Оставя после кошница с цветя...
Старицата сънува, че живее
и вечно чака на балкона тя.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!