15 мар. 2014 г., 19:18

Балкона

668 0 6

Седи старица кротко на балкона.

Той е светът ù малък - два на два.

Копнежи няма. И мечти не гони.

Замислено склонила е глава.

 

Балконът е последната ù радост.

Животът долу си тече щастилив.

Старицата сънува свойта младост -

все този ден, смущаващо красив.

 

Един балкон. И Той под него пее.

Оставя после кошница с цветя...

Старицата сънува, че живее

и вечно чака на балкона тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, за съжаление наистина видях с очите си тази старица...Кой знае какви мисли са занимавали ума й...Финалът е само моето предположение.
    Благодаря на коментиралите!
  • Почти съм сигурна, че си го видяла преди да го напишеш.
    Тъжна реалност...
  • Балконът е последната ù радост. Тъжно, но е истина!
  • Ужасно е да сънуваш, че живееш, ужасно... толкова тънко си го усетила!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...