балонът

4 jun 2007, 8:40

Poesía

549 0 0

Вървя по прашната улица,

Държа балонът в ръка.

Погледнах към небето -

Ярко синьо, красиво.

Чувствах че ще полетя.

Нещо ме спря.

Затворих очи -

Щях да заплача.

Балонът летеше...

Вървях и плачех

Като дете.

Исках да го достигна, беше късно.

Ти обеща ще бъдеш до мен.

Ще ме хванеш за ръка.

Теб те няма. а балонът летеше...

Вървях и плачех...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.